На днешния ден през 1880 г. е съставено третото правителство на България начело

На днешния ден през 1880 г. е съставено третото държавно управление на България начело с Драган Цанков. То е назначено с Указ № 135 от 26 март 1880 година на княз Александър I Батенберг и ръководи до 28 ноември 1880, след което е наследено от първото държавно управление на Петко Каравелов.

Кабинетът, управляван от Драган Цанков, е формиран от членове на Либералната партия и един съветски военачалник, отпред на военното министерство. Програмно държавното управление отразява ползите на разнообразни пластове от българската дребна и междинна буржоазия, обединени от общи демократични хрумвания.

Опирайки се на цялостното болшинство на Либералната партия в Народното събрание, държавното управление на Цанков регламентира и построява радикално правосъдната власт и финансовата администрация. Финансовият министър Петко Каравелов провежда Сметната палата и статистическо бюро /днес Национален статистически институт/ и прокарва закони за гербовия общ брой, десятъка и опазване на други налози от османско време.

Под натиска на съветски банкери, държавното управление внася в Народното събрание

законопроект за преобразяване на Българска народна банка в акционерно сдружение ,

само че по-късно го отдръпва, с цел да резервира надзор върху заема в страната. Българска национална банка е учредена на 25 януари 1879 година от Временното съветско ръководство в България. Тя е напълно държавна благосъстоятелност и в началото има за съществена цел да кредитира държавното управление. През 1880 година е признат Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, с който се основава и българската парична единица - левът, и се утвърждава монополното право на банката в тази област, а през идната година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.

Най-острите вътрешнополитически проблеми пред държавното управление са свързани с отнемането на собствеността на турските земевладелци, прокудени по време на Руско-турската освободителна война, и продължаващите от този момент безредици измежду турското население в източните елементи на Княжеството /Ескиджумайско и Провадийско/. Двата казуса водят до напрегнати връзки със сюзерена – Османската империя, влошени в допълнение откакто българското държавно управление се причислява (в нарушаване на васалния си статут, регламентиран с Берлинския договор) към Международната телеграфна организация.

При държавното управление на Цанков, през май 1880 година, Княжество България приема

първата акция за съединяване с Източна Румелия .

Дипломатическите сондажи в Лондон и измежду останалите Велики сили обаче дават негативен резултат и държавното управление се отхвърля от концепцията.

Правителството на Цанков е сложено под двоен напън от Австро-Унгария и Русия за реализирането на

различни планове за железопътни линии .

Руският план за линия от София до Дунав (Свищов или Русе) е отритнат в интерес на довършването на железницата от Цариград за Централна Европа в правата сред Вакарел и сръбската граница, която българската страна е задължена да построи според Берлинския контракт. Разногласия с Австрия по отношение на маршрута и правото на употреба на плануваната жп линия и дефицит на пари спъват градежа.

Отношенията сред Виена и либералите се скапват дефинитивно, откакто, обратно на обещанията на княз Александър I Батенберг, българският пратеник на договарянията в Галац гласоподава срещу плана на устав, предоставящ на Австро-Унгария контрола върху корабоплаването по Дунав.

Вследствие от този спор, в края на ноември 1880, князът принуждава министър-председателя Цанков да подаде оставка.